Политиката на сближаване: основни резултати от инвестициите на ЕС в периода 2007 — 2013 г.
През периода 2007 — 2013 г. в рамките на политиката на сближаване бяха инвестирани 346,5 млрд. евро. Настоящата оценка води до засилване на прозрачността и отчетността, а също така дава възможност да бъдат извлечени поуки за подобряване на политиката на сближаване в настоящия и бъдещите програмни периоди.
За да бъде гарантирана независимост, оценката бе извършена от външни специалисти.
Тя бе разделена на 14 тематични „работни пакета“. В процеса на оценяване бяха анкетирани над 3000 бенефициери и 1000 служители на управляващи органи, 530 заинтересовани лица участваха в 10 семинара, 80 организации участваха в онлайн консултация, а всеки работен пакет бе проучен от външни експерти.
Един милион нови работни места, което е една трета от общото нетно създаване на работни места в ЕС през този период, както и 2,74 евро допълнителен БВП за всяко евро от средствата, инвестирани в рамките на политиката на сближаване, което означава очаквана възвръщаемост от 1 трилион допълнителен БВП до 2023 г. — това са основните резултати от оценката за периода 2007 — 2013 г.
Политиката е от полза за икономиките на всички страни членки и им оказва подкрепа в трудните периоди. В рамките на политиката на сближаване са инвестирани средства в близо 400 000 МСП и стартиращи предприятия. Тя е един от стълбовете на програмата на ЕС за растеж и работни места.
Някои от показателните примери за ползата от тази политика за държавите членки:
• помощ за създаването на повече от 100 000 работни места в Германия;
• подкрепа за 21 000 стартиращи предприятия в Швеция;
• подкрепа за близо 3900 изследователски проекта в Унгария;
• помощ за модернизирането на 630 км пътища, основно по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), в Латвия.
Оценката за периода 2007 — 2013 г. помогна също така да бъдат набелязани области, в които политиката може да се подобри:
Ориентиране към резултатите и ефективност
Оценката показва, че целите и насочеността към резултатите могат да бъдат подсилени. Мерки в това отношение бяха взети при реформата за 2014 — 2020 г., като бяха въведени конкретни цели за всяка програма — например създадени работни места или намалени емисии на CO2, а освен това вниманието бе насочено към няколко области с висок потенциал за растеж. Запазването на акцента върху ефективността посредством опростяване и повишените взаимодействия с други фондове на ЕС играят централна роля в работата по рамката за периода след 2020 г.
В периода 2007 — 2013 г. се наблюдаваше засилено използване на фондовете чрез финансови инструменти. Те бяха на стойност 11,5 млрд. евро — увеличение спрямо 1 млрд. евро през 2000 — 2006 г. Тези инструменти изиграха много важна роля за осигуряването на финансиране за МСП, когато по време на финансовата криза имаше ограничаване на кредитирането.
Според оценката законовите разпоредби не са били достатъчно подробни и това, заедно с липсата на опит от страна на много от прилагащите програмата органи, е довело до забавяне на изпълнението. Предизвикателство пред програмите в рамките на политиката за сближаване в настоящия и бъдещите програмни периоди ще бъде разширяването на обхвата на тези инструменти отвъд подкрепата за предприятия и рационализирането на правилата, която ръководят тяхното използване.
11 % (близо 29 млрд. евро) от средствата по Европейския фонд за регионално развитие за 2007 — 2013 г. бяха изразходени за проекти за градско развитие и социална инфраструктура. Оценката показва, че ефектът от инвестициите на ЕС в тази област е могъл да бъде оптимизиран чрез изготвяне на интегрирани стратегии за градско възстановяване и социални проекти, с по-активно участие на местни заинтересовани лица и бенефицери на фондовете.
При изпълнението на програмите за периода 2014 — 2020 г. и в условията на нови предизвикателства в градовете, като необходимостта да бъдат интегрирани мигрантите, Комисията се стреми все повече да включи заинтересовани страни на градско равнище — местни органи, НПО или бизнес партньори — в създаването на селищната политика на ЕС. Това става чрез партньорства в рамките на Програмата за градовете в ЕС или чрез пряк диалог с кметове.
Източник: Европейска комисия
