Докладът от 2023 г., който е първият от поредица от годишни доклади, е призив към държавите членки за колективни действия за преодоляване на настоящия недостиг на инвестиции, ускоряване на цифровата трансформация в Европа и увеличаване на усилията за постигане на целите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ (ППЦД). ППЦД беше приет от Европейския парламент и Съвета и влезе в сила на 9 януари 2023 г., като включва система за съвместно управление между ЕС и националните органи.

Представените в доклада от 2023 г. хоризонтални препоръки и специфичните за всяка държава препоръки очертават ясен и оперативен път напред. Препоръките ще бъдат основата за обсъждане и сътрудничество между Комисията и държавите членки относно начините за постигане на общите ни цели. Тази работа ще бъде подкрепена чрез изпълнението на широкомащабни многонационални проекти, включително нововъведените консорциуми за европейска цифрова инфраструктура.

По-долу са изложени основните констатации в различните области, обхванати от доклада.

Цифрова инфраструктура — сигурна свързаност

Съгласно настоящата цел за 2030 г. гигабитовото покритие следва да бъде достъпно за всички, както и да има 5G ефективни мрежи във всички населени райони.

Понастоящем оптичните мрежи, които са от решаващо значение за осигуряването на гигабитова свързаност, достигат до едва 56 % от домакинствата, докато 5G покритието обхваща 81 % от населението, като в селските райони тази стойност намалява до 51 %. Разгръщането на самостоятелните 5G мрежи обаче изостава, а качеството на 5G все още не е задоволително по отношение на очакванията на крайните потребители и нуждите на промишлеността. 55 % от домакинствата в селските райони все още не се обслужват от никоя модерна мрежа, а 9 % все още не са обхванати от никаква фиксирана мрежа.

Необходими са допълнителни инвестиции в размер до най-малко 200 милиарда евро, за да се гарантира пълно покритие с гигабитов интернет в целия ЕС, както и 5G покритие във всички населени райони. Държавите членки следва да картографират своите пропуски в свързаността и да проучат възможностите за финансиране, за да допълнят частните инвестиции в райони, които не са икономически жизнеспособни, включително селските и отдалечените райони, като се възползват от благоприятстващата инвестициите регулаторна рамка на ЕС.

Полупроводници

Настоящата цел за 2030 г. е ЕС да удвои дела си в стойността на световното производство на авангардни полупроводници, като достигне от сегашните 10 % до 20 % от световния пазарен дял в стойностно изражение.

За да се постигне тази цел, Европейският законодателен акт за интегралните схеми, който влезе в сила на 21 септември 2023 г., има за цел да развие процъфтяваща екосистема в областта на полупроводниците и устойчиви вериги на доставки. Държавите членки следва да насърчават националните политики и инвестиции за допълнително стимулиране на вътрешния капацитет за проектиране и производство на интегрални схеми и за повишаване на местните умения в областта на модерните технологии в различните сектори.

Цифровизация на предприятията

В ППЦД се определят три цели за насърчаване на цифровизацията на предприятията:

• най-малко 75 % от предприятията в ЕС следва да използват в своите операции облачни услуги, големи данни и/или изкуствен интелект (ИИ);
• над 90 % от малките и средните предприятия (МСП) следва да достигнат поне основно ниво на цифров интензитет (измерване на използването на различните цифрови технологии на равнището на предприятията);
• удвояване на броя на еднорозите (дружества, чиято стойност надвишава 1 милиарда евро).

Без допълнителни инвестиции и стимули прогнозната базова траектория показва, че до 2030 г. само 66 % от предприятията ще използват облачни услуги, 34 % — големи данни, а 20 % — ИИ. Освен това, въз основа на последните налични данни, само 69 % от МСП в ЕС достигат основно равнище на цифров интензитет, с неравномерен и недостатъчен напредък сред държавите членки. За да се подобри внедряването на технологиите, държавите членки следва да повишават осведомеността относно ползите от цифровизацията на предприятията, както и да насърчават и подкрепят европейските цифрови иновационни центрове.

Броят на установените в ЕС еднорози се е увеличил значително през последното десетилетие. Продължаването на тази тенденция ще позволи на ЕС да постигне целта си преди 2030 г., но не е основание за самодоволство в условията на нестабилни пазари. Освен това продължават да съществуват разлики с други развити икономики: в началото на 2023 г. в ЕС са установени 249 еднорози в сравнение с 1444 в САЩ и 330 в Китай.

Цифровизация на публичните услуги

Целите на ППЦД предвиждат 100 % онлайн достъп до ключови обществени услуги и, когато е приложимо, възможност за гражданите и предприятията в Съюза да взаимодействат онлайн с публичните администрации, онлайн достъп до техните електронни здравни досиета за 100 % от гражданите на Съюза и достъп до сигурна електронна идентификация (eID) за 100 % от гражданите на Съюза.

Много държави членки са в добра позиция да постигнат пълна цифровизация на обществените услуги и здравните досиета, както и внедряването на цифровата самоличност за своите граждани. Необходими са обаче значителни инвестиции за подобряване на трансграничната достъпност и ефективност на обществените услуги. Що се отнася до европейския портфейл за цифрова самоличност, пълното му внедряване е в ход: очаква се то да завърши до 2030 г. и бъде допълнено от цифровото евро, предложено през юни 2023 г.

Цифрови умения

ЕС се ангажира да увеличи основните цифрови умения сред най-малко 80 % от лицата на възраст 16—74 години и да достигне 20 милиона специалисти в областта на ИКТ до 2030 г.

Докладът обаче показва, че до 2030 г. и при настоящите условия само 59 % от населението ще владее поне основни цифрови умения, а броят на специалистите в областта на ИКТ няма да надхвърли 12 милиона. Държавите членки трябва да дадат приоритет на инвестициите във висококачествено образование и умения и да насърчават участието на жените в НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) от ранна възраст.

Ценности и принципи за онлайн обществото

В доклада се подчертава новаторската роля на ЕС за създаването на сигурна, безопасна и ориентирана към човека цифрова трансформация, залегнала в Европейската декларация относно цифровите права и принципи. ЕС въведе съответните политически и законодателни мерки, като например Законодателния акт за цифровите услуги, Законодателния акт за изкуствения интелект, Европейския законодателен акт за свободата на медиите и Съобщението относно виртуалните светове.

Устойчив цифров преход

Докладът проследява продължаващите усилия за по-екологичен цифров преход. Мерки като инициативата „Право на ремонт“, критериите за екопроектиране на мобилни телефони и таблети и плана за действие на ЕС за цифровизация на енергийните системи ще намалят въздействието на цифровите технологии върху околната среда. Допълнителните инвестиции чрез национални планове за възстановяване и устойчивост или съвместни инвестиции също са от решаващо значение за насърчаване на пълния преход към цифрови решения с нулеви нетни емисии, заедно с подобрени механизми за мониторинг за измерване на екологичния отпечатък на електронните съобщителни услуги.

Международни партньорства

В програмата „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. се подчертава значението на международното сътрудничество за популяризиране на ценностите на ЕС с единомислещи партньори. Напредък към постигането на тази цел беше постигнат чрез цифрови партньорства с Япония, Република Корея и Сингапур, както и чрез съветите по търговия и технологии със Съединените щати и с Индия. Освен това ЕС активизира усилията си в подкрепа на цифровата трансформация на Украйна, като включи страната в зоната на ЕС за безплатен роуминг.

Следващи стъпки

Докладът включва препоръки относно действията, мерките и политиките в области, в които напредъкът е недостатъчен. Държавите членки ще очертаят действията, които възнамеряват да предприемат за постигане на целите и задачите, в своите национални пътни карти, които ще бъдат публикувани до 9 октомври.

В срок от два месеца след приемането на доклада Комисията и държавите членки ще обсъдят предварителните забележки с акцент върху препоръките, отправени от Комисията в нейния доклад.

Контекст

Предложеният през септември 2021 г. Път към цифровото десетилетие очертава конкретни стъпки за насърчаване на иновациите и инвестициите в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги. Това беше допълнено през декември 2022 г. от Европейската декларация относно цифровите права и принципи.

За да проследи напредъка по отношение на целите и задачите в областта на цифровите технологии, Комисията включи индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) — годишния мониторинг на резултатите на Европа в областта на цифровизацията, в доклада за състоянието на цифровото десетилетие.

Съвместният изследователски център (JRC) на Комисията допринесе значително за този мониторинг като част от дейностите си за подкрепа и оформяне на цифровия преход. Той публикува три доклада, в които се предоставят методики, констатации и данни в подкрепа на постигането на целите за 2030 г., както на европейско, така и на национално равнище: относно методиката за оценка на траекториите на ЕС към целите за 2030 г., относно картографирането на инструментите на ЕС за финансиране към целите на цифровото десетилетие и относно международния сравнителен анализ на частните инвестиции в няколко тематични области.

За повече информация

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие — въпроси и отговори

Информационен документ за състоянието на цифровото десетилетие

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие

Източник: Европейска комисия