Знаете ли, че?
Съгласно Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета, всички жертви на престъпления и членовете на техните семейства трябва да бъдат признати като такива и третирани с уважение и без дискриминация въз основа на индивидуален подход, насочен към нуждите на жертвата. Основните права са следните:
– Права на членовете на семействата на жертвите — членовете на семействата на починали жертви ще се ползват със същите права като тези на преките жертви, включително правото на получаване на информация, подкрепа и обезщетение. Членовете на семействата на оцелели жертви също имат право на подкрепа и защита.
– Право да разбират и да бъдат разбирани — всяка комуникация с жертвите трябва да се осъществява на прост и достъпен език. Формата на комуникация трябва да бъде пригодена към конкретните нужди на всяка жертва, като например нуждите, свързани с възрастта, езика и евентуално увреждане.
– Право на получаване на информация — националните органи трябва да предоставят на жертвите информация относно техните права, техния случай и услугите и подкрепата, достъпни за тях. Информацията трябва да бъде предоставена още при първия контакт с компетентен орган и без отлагане.
– Право на подкрепа — държавите членки трябва да гарантират, че жертвите имат достъп до услуги за подкрепа, а органите трябва да улеснят препращането към такива услуги. Подкрепата трябва да бъде предоставяна безплатно и при спазване на поверителност, както и да бъде достъпна за жертви, които не са съобщили официално за престъплението. Трябва да бъдат на разположение както общи услуги за подкрепа, до които имат достъп всички жертви на престъпления, така и специализирани услуги за подкрепа. Специализираните услуги за подкрепа включват подслон, подкрепа при претърпяна травма и консултации, пригодени към различните видове жертви.
– Право на участие в наказателно производство — жертвите ще имат по-активна роля в рамките на наказателните производства. Те ще имат правото да бъдат изслушани и информирани относно различните етапи на производството. Ако жертвите не са съгласни с решението да не се провежда наказателно преследване, те имат право да го обжалват.
– Жертвите имат също така право на обезщетение, а ако в националната система са предвидени възстановителни съдебни производства, вече има правила, с които се гарантира безопасното участие на жертвите.
– Право на защита — жертвите трябва да бъдат защитени както от извършителя на престъплението, така и от самата наказателноправна система. С цел определяне на нуждите им от защита всички жертви трябва да бъдат обект на индивидуална оценка, за да се прецени дали има вероятност да им бъдат причинени допълнителни вреди по време на наказателното производство. Ако случаят е такъв, трябва да бъдат осигурени допълнителни мерки за защита на жертвите по време на производството и срещу възможни заплахи от извършителя на престъплението. Особено внимание се обръща на защитата на децата.
ЕС очаква от България да транспонира тези правила в българското национално законодателство.
