Днес Комисията публикува своя 9-ти доклад за^{сближаването}, който показва, че политиката на сближаване изпълнява мисията си за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия в ЕС.

Бяха направени големи стъпки за намаляване на различията, които съществуват между държавите членки и регионите, укрепване на единния пазар на ЕС и гарантиране, че ЕС продължава да инвестира в човешкия капитал и устойчивото развитие. Използването на пълния потенциал на всеки регион укрепва конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза като цяло.

Стимулиране на икономическия растеж и заетостта

Политиката на сближаване е важен двигател на устойчивото развитие и икономическия растеж. В дългосрочен план се очаква всяко евро, инвестирано в рамките на политиката на сближаване, да се утрои до 2043 г., което се равнява на годишна норма на възвръщаемост от около 4 %. Счита се, че благодарение на политиката до 1.3 г. в ЕС ще бъдат създадени 2 027 милиона допълнителни работни места, с голям дял в секторите, свързани с екологичния и цифровия преход. Политиката на сближаване също така гарантира, че икономическото развитие на регионите има положително въздействие върху единния пазар на ЕС благодарение на търговските и инвестиционните връзки.

До края на 2022 г. финансирането по линия на политиката на сближаване между 2014 г. и 2020 г. е подпомогнало над 4,4 милиона предприятия, създало е 370,000 работни места в тези предприятия и е представлявало около 13 % от общите публични инвестиции в ЕС, достигайки 51 % за по-слабо развитите държави членки.

През 2 024 г. се навършват 20 години, откакто ЕС приветства новите държави членки в най-големия до момента процес на разширяване. През този период средният БВП на глава от населението на държавите членки, които се присъединиха оттогава, се е увеличил от 52 % на почти 80 % от средния за ЕС. Разликата с останалата част от ЕС е намаляла наполовина. Равнището на безработица в тези държави членки е намаляло от средно 13 % на 4 %.

Инвестиране за осъществяване на екологичния преход по места

С бюджет от 392 милиарда евро програмите за финансиране по линия на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. ще продължат да инвестират в конкурентоспособността на Европа, екологичния и цифровия преход, човешкия капитал и социалното приобщаване, както и физическата и цифровата свързаност, като същевременно се засилва участието на гражданите. В контекста на постоянния недостиг на работна ръка политиката на сближаване ще продължи да се занимава с проблеми като младежката безработица и ученето през целия живот.

Над 100 милиарда евро са програмирани за подкрепа на екологични действия чрез проекти, насочени към инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, устойчиви транспортни мрежи и инициативи за опазване на природата. Политиката също така ще даде приоритет на научните изследвания и иновациите, като даде възможност на регионите да разработват екологосъобразни технологии.

Политиката на сближаване вече оказа значително въздействие върху осъществяването на екологичния преход, като отпусна 69 милиарда евро между 2014 г. и 2020 г. Благодарение на тези инвестиции 550,000 домакинства са се възползвали от повишените енергийни характеристики на сградите, като по този начин са намалили сметките си за енергия; Създадени са 6,000 мегавата капацитет за енергия от възобновяеми източници (което означава, че годишните нужди от електроенергия на около 4 милиона домакинства в ЕС вече са задоволени); въведени са мерки за защита от наводнения за 17 милиона души; приложени са мерки за опазване на местообитанията за 3,4 милиона хектара; а 6,9 милиона души получиха достъп до подобрено водоснабдяване.

В днешния доклад се подчертава, че изменението на климата изостря регионалните неравенства, като оказва по-силно въздействие върху крайбрежните, средиземноморските и югоизточните региони на ЕС. Тук разходите, свързани с изменението на климата, могат да възлязат на над 1 % от БВП годишно. Преходът към неутрална по отношение на климата икономика трябва да бъде осъществен по справедлив и справедлив начин, тъй като регионите имат различен капацитет да се възползват от предимствата, които носи. Ето защо политиката на сближаване инвестира за създаване на работни места и възможности във всички региони, за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и за смекчаване на рисковете.

Осъществяване на цифровия преход навсякъде

Цифровизацията ще доведе до повишена производителност, иновации и по-добър достъп до услуги. Регионите на ЕС обаче имат неравномерен капацитет за използване на нови технологии. Политиката на сближаване инвестира 14 милиарда евро между 2014 г. и 2020 г. за преодоляване на цифровото разделение, както социално, така и географско, например чрез подобряване на достъпа до електронно управление и електронни здравни услуги и чрез насърчаване на разгръщането на широколентовия достъп в отдалечените и селските райони. Ефективността на фиксираните мрежи се е подобрила във всички държави членки, а 7,8 милиона домакинства са се възползвали от подобрена широколентова връзка.

Програмният период 2021—2027 г. инвестира значително в цифровизацията: около 40 милиарда евро са заделени за тази цел, включително развитието на цифрови умения, цифровите технологии и достъпа до по-бърза интернет връзка във всички региони на ЕС.

В същото време политиката ще подпомогне хората да придобият необходимите умения, за да се възползват от промените, предизвикани от екологичния и цифровия преход, благодарение на 45 милиарда евро, предназначени за образование и обучение.

Гъвкава политика на сближаване, която постига резултати по време на криза

Политиката на сближаване осигурява стабилен източник на публични инвестиции във времена на бюджетни ограничения. Въпреки че изпълнява дългосрочните си цели за инвестиране в структурни, стимулиращи растежа мерки в подкрепа на развитието, работните места и подпомагане на регионите в контекста на демографските промени и екологичния и цифровия преход, политиката на сближаване се доказа и като гъвкав инструмент за подкрепа на държавите членки и регионите по време на криза.

Това включва бързото мобилизиране на ресурси за посрещане на краткосрочните нужди по време на здравната криза, предизвикана от COVID-19. С двата пакета за подкрепа, стартирани през пролетта на 2020 г. (ИИОК и ИИОК +), политиката на сближаване насочи 23 милиарда евро за борба с пандемията, по-специално в подкрепа на закупуването на апарати за вентилация, ваксини и лекарства за болниците, наемането на допълнителни здравни работници и предоставянето на услуги за домашни грижи за уязвимите групи. Тъй като кризата оказа значително въздействие върху МСП, финансирането по линия на сближаването предложи и спешна финансова подкрепа за инвестиции в ИТ оборудване, за да се гарантира, че те биха могли да се адаптират към „новото нормално“. В резултат на тази подкрепа всички категории региони се върнаха към равнищата си на БВП от 2019 г. едва две години след здравната криза, предизвикана от COVID-19, за разлика от финансовата криза от 2008 г., когато възстановяването на някои региони отне повече от 10 години.

Политиката на сближаване също така предостави финансиране и гъвкавост, за да помогне на регионите да приемат хора, бягащи от нападателната война на Русия срещу Украйна. С това финансиране бяха подкрепени спешни мерки, като например изграждане на приемни центрове и приюти и инвестиции в мобилни болници и санитарни условия. Беше предоставена подкрепа и в областта на заетостта, образованието и социалното приобщаване, като езикови курсове, психологическа помощ и достъп до грижи за деца и здравни услуги.

Извличане на поуки за бъдещето

Въпреки че се осъществява сближаване, в доклада се посочва, че продължават да съществуват някои предизвикателства. Сред тях са различията на поднационално равнище между големите метрополни области и други региони, както и регионите, които попадат в „капан на развитието“ и които изостават. Демографските промени оказват допълнително въздействие върху тези предизвикателства, тъй като много региони са изправени пред намаляващо население в трудоспособна възраст, напускащо по-младото население и трудности при задържането на таланти. Това показва колко е важно да се подкрепя регионалното сближаване и да се инвестира в работни места и възможности за следващото поколение на Европа.

Извличането на поуки от прилагането на политиката на сближаване, като същевременно се взема предвид опитът от други инструменти, като Механизма за възстановяване и устойчивост, в съобщението относно 9-ия доклад за сближаването се посочва необходимостта да се обмисли как да се подобри структурата на политиката, за да се постигнат по-добре целите на Договора. Някои аспекти включват справяне с възникващата икономическа динамика и нови дисбаланси, приспособяване на подкрепата към регионалните нужди, по-бързо изпълнение, по-нататъшно опростяване, по-силна ориентация към постигане на резултати и връзка с реформите, както и въвеждане на възможности за гъвкавост за реагиране на непредвидени събития.

Първото обсъждане на констатациите от 9-ия доклад за^{сближаването} ще се проведе по време на предстоящия 9-и форум по въпросите на сближаването, който ще^се проведе на 11—12 април 2 024 г. в Брюксел. Представителите на заинтересованите страни в националните, регионалните и местните органи ще обмислят как политиката на сближаване може да продължи да гарантира, че нито един регион няма да бъде изоставен в текущите структурни промени.

Обща информация

На всеки три години Комисията публикува своя доклад за сближаването; доклад, в който се прави оценка на актуалното състояние на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, в който се представя постигнатият напредък и извлечените поуки и се показва ролята на ЕС като двигател на регионалното развитие.

Докладът се основава на данни: в него се анализира развитието на сближаването в съответствие с широк набор от показатели, като просперитет, заетост, образователни равнища и управление.

По-ясна картина на постигнатото и на това, което все още трябва да се направи, ще направляват политиките и инвестициите на ЕС, за да се помогне на регионите да постигнат балансиран и устойчив дългосрочен растеж.

За повече информация

9-ия доклад за сближаването

Източник: Европейска комисия