Как Европейският парламент упражнява пълномощията си да разследва
Правото на Парламента да провежда разследвания произтича, от една страна, от официални решения на страните-членки, а от друга, от това, че той е призван да защитава интересите на хората, които са го избрали. Компетенциите на анкетните комисии са стриктно определени в европейските договори, затова депутатите често предпочитат да създадат друг тип комисии, които наричат „специални“, за да разгледат по-общи теми или такива, които засягат страни извън ЕС.
В тази връзка, Европейският парламент създаде анкетни комисии, за да проучи разкритията за измами при тестовете на емисии от колите и за прикриването на собственост в офшорни центрове. Комисиите са показателни как Парламентът използва пълномощията си да разследва, за да обърне внимание на тревогите на хората и да постави важни въпроси в политическия дневен ред.
С договора от Маастрихт от 1992 г. Парламентът получи официално правото да разследва нарушения на правото на ЕС или лошо прилагане на правото от европейски институции или от властите в страните-членки. Текстът е записан в чл. 226 на Договора за функционирането на ЕС.
Анкетната комисия може да кани свидетели или да изисква документи, но съответната страна-членка или европейска институция решава кого точно да изпрати пред депутатите и дори може да откаже сътрудничество от съображения за секретност или за обществена или национална сигурност. Тези правила са залегнали в общо решение на Съвета, Парламента и Комисията.
Освен двете наскоро създадени комисии – за измерването на емисиите при колите и за досиетата от Панама, Парламентът е имал още три анкетни комисии от влизането в сила на Договора от Маастрихт. Сред разследваните въпроси са действията относно кризата с болестта „луда крава“ (комисията заседава през 1996-1997 година).
Договорът за функционирането на ЕС предвижда, че Парламентът може да изготви подробни разпоредби за начина на работа на анкетните комисии, но тъй като те засягат и другите европейски институции, както и страните-членки, законодателният акт, с който се уреждат тези въпроси, трябва да получи съгласието на Съвета и Комисията.
В края на предишния мандат (през април 2014 г.) Парламентът одобри регламент, който би му дал повече правомощия да привиква конкретни служители и да изисква санкции, ако те отказват безоснователно да сътрудничат на комисията. Европейските правителства, представени в Съвета, и Комисията обаче изразиха резерви към текста. Към момента Парламентът търси преговори с тях за постигането на компромис.
Когато се налага, Парламентът да проучва въпроси извън обхвата, даден на анкетните комисии в европейските договори, депутатите могат да изберат да сформират специална комисия. Това се случва например, ако става дума не за нарушения на европейското право, а за по-общи теми като климатичните изменения или икономическата криза, или ако темата засяга страни извън ЕС.
Специалните комисии нямат официални правомощия да водят разследвания. Резултатът от работата им често са конкретни предложения за бъдещи законодателни промени.
В Парламента до момента са били създадени 16 специални комисии, като сред въпросите, с които те са се занимавали, са транспортирането през Европа на заподозрени за тероризъм от ЦРУ (през 2006 г.), климатичните изменения (2007 г.), икономическата и финансовата криза (2009 г.), организираната престъпност, корупция и прането на пари (2012 г.), както и корпоративното данъчно облагане.
Източник: Европейски парламент
