Правата на командированите работници в друга страна-членка на ЕС ще подлежат на реформиране
ЕС работи по реформиране на правилата за командироването в друга страна-членка. Парламентът има за цел да защити правата на работниците и да гарантира лоялна конкуренция. Въпросът е важен и ЕП търси баланс между социалните права на работниците и утвърждаването на конкуренцията. Целта на реформата е да се гарантират справедливо заплащане и приемливи условия на труд за командированите работници, както и равни условия на конкуренция между компаниите. Командированите работници са наети в една държава-членка и са изпратени от техния работодател да работят временно в друга държава от ЕС, за да изпълнят определена поръчка. За разлика от хората, които си намират постоянна работа в друга държава, техните права се определят от социалното законодателство в страната, в която са наети, а не в страната, в която работят. Прламентът изнася данни от 2015г., дпоред които в ЕС е имало малко над 2 млн. командировани работници, като делът им от цялата работна сила е бил само 0,9%. Въпреки това те правят възможно функционирането на единния пазар, тъй като чрез командироването компания, която няма представителство в определена страна, може да предлага услуги в нея. Командированите работници също така позволяват да се запълнят временни липси на определен пазар, включително за висококвалифициран персонал. Практиката се среща често в определени икономически сектори: от всички командировани работници 42% са заети в строителството, 21,8% – в преработващата промишленост, 13,5% – в образованието, здравеопазването и социалните услуги, и 10% – в бизнес услугите. Настоящите правила датират от повече от 20 години и включват набор от минимални права за командированите работници – например, минимално заплащане, максимално работно време, дни годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост. С разширяването на ЕС условията на пазара на труда са се променили значително. Тъй като работодателите не са длъжни да плащат на командированите работници повече от минималната заплата в страната домакин, често тези служители са по-зле платени от местните работници, извършващи същата работа. Според Комисията разликата в заплащането може да достигне 50% в някои сектори. Слабости на сегашното законодателство са довели и до злоупотреби като създаването на компании, занимаващи се само с изпращането на работници, както и изкуствено прехвърляне на поръчки на субконтрактори от държави с по-слаба социална защита. Ето защо Парламентът си поставя като основна цел на реформата да гарантира, че командированите работници се третират по правилата за заплащането, заложени в законодателството и колективните трудови споразумения за местните работници. Всички правила за условията на труд на местни работници ще важат и за командированите, ако те останат в страната по-дълго от определен период. Принципът на равното третиране ще важи и за командированите работници, назначени през трудови агенции.
Източник: Европейски парламент
